СУМЕЖДНЫЙ, прил. То же, что сумежный (в знач. 1). По съгубѣемь томь чрѣсъзаконии великыи Двд҃ъ въ многы и различьны бѣды въпаде: не тъчию бо сумеждьныя страны на рать въздвигошася и на сѣчь, нъ [по вар. XV в.] и самъ домъ юсобицу прия (τὰ προσοικοῦντα =ϑνη). (Пс. III, 1) Псалт.Чуд.1, 17. XI в.