[СУРИЙНИКЪ], м. Кожевник, дубильщик. Бяше же мѣсто то при мори, идѣже лежаху сурииници [в ркп.: суриниици], единъ же от сурииникъ [в ркп.: суриниикъ] бяше жидовинъ именем Каръ (ε=ς δὲ τῶν βυρσοδεψῶν). Х.Ио.Бог., 38 об. 1419 г. [ср. Х.Ио.Бог. (Амф.), 35. XVI в.: от езнаръ; (Ж.Ио.Бог.) ВМЧ, Сент. 25–30, 1625. XVI в.: отъ язънаръ].