СУЩНѢ, нареч. 1. Поистине, действительно. Аште суштьнѣ истина Бь҃ есть, трѣбѣ убо есть всякому члк҃у, хотяштю истинѣ, прѣжде помолитися познати истовую истину и решти о неи, якоже е лѣпо истиннуму любьцу (ἡ o=ντως ἀλήϑεια ‘подлинная истина’). Панд.Ант.1, 95. XI в. [то же – (Панд.Ант.) ВМЧ, Дек. 24, 2010. XVI в. ~ XI в.].
2. То же, что существенно (в знач. 1). Начяло убо такого же беспошьстья и млъчания суштьнѣ, рекъше естьствьнѣ, а не по сълучаю въ земли суште естьство наричеть, не пошьстья же и млъчания, нъ начяло, рекъше вину, по немуже не сълучаи, нъ суштьнѣ суштия грядуть и млъчать (οὐσιωδῶς… οὐσιωδῶς). Изб.Св. 1073 г.2, 642. || О способе воплощения второго лица Св. Троицы: сохраняя божественную природу. [Господь] суштьнѣ въселися въ дѣвичу ютробу?.. Сущьнѣ (οὐσιωδῶς... οὐσιωδῶς). Изб.Св. 1073 г.2, 676.