ТАВРА, ж. Тавро, выжженое клеймо. Кон<ь> саврас ·҃и· же лѣт, лѣвой глаз кривъ, грива направо, нос не порот, на лѣвом акараку тавра. Астрах.а. № 128, сст. 1. 1614 г. А лошад<ь> ево кон<ь>… пяти лѣт, грива направо с отметом, на лѣвой щекѣ тавра [далее нарисовано клеймо], на лѣвом окороку тавра [далее нарисовано клеймо], отданъ пасти кутумову атарщику. Там же, № 2310, сcт. 19. Расспр. речи 1651 г. Василей Иванов купил у… Осипа Радкова мерин бур… на заднем стегне тавра – крест. Рус.-бел.св. II, 137. 1674 г. – Ср. тавруга, тавружина.