ТВЕРДОСТАВНО, нареч. Прочно, надежно. Възлюби [Иоанн Богослов] твьрдоставьно стояти на себе, да не хвалы чл҃вчскы въсхытилъ бы суетьныя на ся (solide). Гр.Вел. I, 120. XIII в. – Ср. твердостоянно.