Темьянница, ж. Кадильница, курильница для благовоний (фимиама). И рече ми въ час убо испытания, егдаже ся бою [вм.: бью – τύπτω], приходить анг҃лъ Би҃и дьржа тьмьяньницю и обьходя кадить мя (ϑυμιατήριον). Ж.Нифонта, 254. 1222 г. И всю мѣдь сущюю въ ц҃ркви гс҃ни скруши [Навуходоносор] и несе въ Вавилонъ, еще же и котлы, и темьяньница (τὰς ϑυΐσκας). Хрон.Г.Амарт., 248. XIV в. ~ XI в. Фимиаматериа [так!] [на поле: темианници] же и кадила, и фила [phialas], и-готьи от злата чистѣиша (thymiateria). (2 Пар. IV, 22) Библ.генн. 1499 г. Ста҃го мч҃нка Еупла архидиякона, рус, брад<а> и власы Никиты мч҃нка, в руцѣ кадило, а в лѣвой темьяница. Подлинник ик., 132. XVII в. – Ср. темьянникъ1.