терпцѢ
,
нареч
.
Сурово
. Да сътрьпять прѣлогатаи… якоже не трьпъцѣ о томъ приимати слово и языкъ малы удрьжавъше, аще обьмогуть, слухъ намъ да подъложять (μὴ τραχέως). Гр.Наз., 218. XI в.