ТЛЕТВОРЕЦЪ, м. Губитель, зд. перен. Рая ради, юже [вм.: иже – ὅν] погубихомъ, ризы тьлѣньны дьньсь да не помилуемъ, змия ради дрѣвле въ тьлетворьца обълкъшеся, съвлѣцѣмъся нынѣ за вьсѣхъ въскрѣшение (δι᾽ o=φιν… φϑοροποιόν). Стихирарь1, 125. XII в.