ТОЛЬМѢ, нареч. То же, что тольма (в знач. 1). Яко тольмѣ дрьжить Бъ҃, яко не гнушятися грѣшьникъ, яко тѣхъ дѣля приде и распятие и съмрьть пострада. Изб.Св. 1076 г.1, 441.