ТОПАЗЪ1, м. Полудрагоценный камень топаз (ср. греч. τόπαζος). На друзѣи же странѣ висяху ·҃вı· камени на ·҃д· части раздѣлени: на пръвои сардии, топазъ, измарагдъ (τόπαζος). Флавий.Полон.Иерус. II, 86. XVI в. ~ XI в. У Пречистые Богородицы в венцѣ в трехъ гнѣздахъ камень тѣпасъ [так в изд.!]. Оп.ц.Знам.Богор., 3. 1631 г. – Ср. пазионъ, панзионъ, тимпазий, томпазъ, топазий, топазионъ, топазиосъ, топанзия, тумпазъ, тумпазий, тумпазионъ, тупазий, тынпасъ.