ТОПЛО, нареч. Тепло; зд. перен. Старець же, слушаа съ сластию и дивуяся, тъпло слъзя, глаголаше (ϑερμῶς). Варлаам и Иоасаф1, 261. XVI в. ~ XI–XII вв. – Ср. тепло1.