ТОРТАКЪ, м. Вид подати (ср. тюрк. tart- ‘тянуть’, тарту(ы) ‘подарок’). (1195): И да [Рюрик] ему [Роману] полоны и полъ търтака [вар. XV в.: тартака] Корьсуньского. Ипат.лет., 688. 1425 г.