ТОЧИЛЬНИКЪ2, м. То же, что точило2 (в знач. 1). Да не спс҃еть тя Гс҃ь, откудѣ тя спс҃у? Еда от гумна и от вина [вар. 1456 г. и XVII в.: винъна] точил<ь>ника (4 Цар. VI, 26: ἀπὸ τῆς ληνοῦ)? Хрон.Г.Амарт., 180. XIV в. ~ XI в.