ТРѢСНЪ, м. Золотая плетеная тесьма, бахрома; украшение в виде подвесок. Вься слава дъштере цѣсаря ютриюду, трѣсны златы одѣна и измьчьтана (ἐν κροσσωτοῖς χρυσοῖς). (Пс. XLIV, 14) Псалт.Чуд., 37. XI в. Въ правьду трѣсны златы притъче [пророк] раздѣление даровъ, разно бо висять трѣснове и пакы въкупѣ суть (κροσσοῖς... οἱ κροσσοί). (Пс. XLIV, 14, толк.) Там же, 37. Пищю бо мирови и живущихъ Жизнь възлюби [мученица], Еиже предъста въ трѣснѣхъ [ср. Пс. XLIV, 14] преукрашена ранами, дв҃о, твоихъ стрс҃ти<и>. Мин.май, 69. XII в. Трѣсны златы одѣна и преукрашена [дочь Тира] (Пс. XLIV, 14: ἐν κροσσωτοῖς χρυσοῖς). Изб. XIII в., 80. Архиерѣи… имяше рясы [ῥοΐσκους] пришвены и помежю тѣхъ златы клаколы, створиша убо подолу [κάτωϑεν] подъвлакомъ затокы, яко цвѣтьца, трьсны от акинфа, и от прапруда, и от черви, и вуса съскано, и створше клаколы от злата чст҃а, пришвены быша помежю трьсны [вар. XVI в.: трьсномъ] по токомь подъвлачнымь округъ (Sept. Ex. XXXVI, 31–32: ῥοΐσκους... ἀνὰ μέσον τῶν ῥοΐσκων; ср. Исх. XXVIII, 33–34; XXXIX, 24–25). Хрон.Г.Амарт., 43. XIV в. ~ XI в. [Ср.: Имяше рясы пришвены и п<р>омеждю ихь златы кълоколы и по долгу [вар. XVI в: подолу], яко цвѣтъца, трѣсны от иакинфа, и от прапруды, и от чрьвца, и виссъ съскано, и сътвориша клаколы от злата чст҃а, пришвены быша п<р>омежду трѣсномъ, по отокам подвлачным округъ. Козма Инд.2, 142. 1495 г. ~ XII–XIII вв.; пугви… пугвами. Библ.Остр., 43. 1581 г., Библ. (Рум.), 68 об. XVI в.]. И съмѣрить гь҃ княгыня дъщери Сионя, и гь҃ открыеть съличение ихъ въ тъ дн҃ь, и отметь гь҃ славу ризъ их, и красоты их, и въплѣтаниа златая на главѣ, и трѣзны [так!] ризныя, и мсц҃я гривьньныя (τοὺς κοσύμβους). (Исх. III, 17–18) Библ.генн., 1499 г. – Ср. тересна, трѣсна.