ТРИБУЛАСЪ, м. орудие для обработки колосьев, молотилка (ср. лат. tribula, вин.мн. tribulas). Възми [место гумна], и да сътворит гн҃ъ мои цр҃ь, елика же ему угодна, но и волове дам на всесъжжение, и трибуласъ въ дрова (tribulas). (1 Парал. XXI, 23) Библ.Генн. 1499 г. [ср. Библ.Остр., 195. 1581 г.: плугъ на дрова].