ТРИЕСЛОЖЕНЫЙ, прил. То же, что троесложный. Аще хощеши имя увѣдѣти писавшаго се, и то написую ти, исчетъ, обрящеши: осмъ писменъ имать, и суть от них согласна пять, триесложено есть, послѣдняя и средняя по три писмена имать каяждо, прочая же – вящьшая (τρισύλλαβος). Диоптра Фил.1, 80. XV в.