Трикраты, нареч. Троекратно. И помяну Петръ гл҃ъ, иже рече ему Иис҃, яко прѣжде даже куръ не възгласить дъвакраты, отъврьжешися мене трикраты (τρίς). (Мк. XIV, 72) Остр.ев., 292. 1057 г. Крс҃тль и Прд҃ча, земьныи ан҃глъ и безаконьствия истиньныи обличитель… трикраты являеть главу свою (τρίτον). Мин.Пут.3, 105. XI в. Чьто въпль, гж҃ѣ великыя? Слышахъ бо ю трикраты въ цьркви въпиющу. (Муч.Февронии) Усп.сб., 235. XII–XIII вв. Вторыи же водою Ты… погрузися трикраты въ прсн҃отекущеи водѣ (βάπτισαι τρὶς ἐν τῇ ἀεννάῳ πηγῇ). Физ., 196. XV в. Сии въпрашает трикраты попъ: вѣруеши ли во ст҃ую единосущную Трц҃ю (τρίτον)? Ефр.корм. II, 175. XV в. Въ ту пору ударилъ въ Царь-колоколъ трикраты, и на насъ такой страхъ и ужасъ нашелъ, одва пѣть стали. Пис. к Никону, 167. 1652 г. – Ср. триждыкратъ, трикратъ, трикратно.