Трирожный, прил. Имеющий три торчащих конца, зубца (ср. лат. tribulus ‘трибул, ёж’ – шарик с четырьмя острыми шипами; трибулы рассыпали для задержания неприятельской конницы). Въ пръвыи же дн҃ь одолѣ Офонъ, а въ вторыи дн҃ь – Уитилии: помета бо на нощь трирожнаа желѣзна [вар. XV в.: желѣза]… и догнаша мѣста, на немже желѣза посыпана, и охромошася кони, и не быс<ть> л<ь>зѣ ни конникомь вынити, ни самѣмъ. Флавий.Полон.Иерус. (Арх.), 272. XV в. ~ XI–XII вв.