ТРИСТОЯЩИЙ, прич. в знач. сущ. То же, что тристатъ. Тристояща крѣпъкы Рождиися отъ Дв҃ы бестрастия въ глубине дш҃а тричастьное потопи [ср. Исх. XV, 4] (τριστάτας). Мин.сент.-окт., 61 об. XII в.