ТРИЩИ, нареч. То же, что трижды. Реч<е> Гь҃ къ Авраму… стани на камени и гласи трищи: члч҃е Бж҃ии, члч҃е Бж҃ии, члч҃е Бж҃ии (ἐκ τρίτου). Палея ист., 28. XV в. ~ XIII в. И сему [церковному строителю] тлъкнувшу и глаголющю «благослови, отче», блаженный же млъчаше, яко же оному до трищи тлъкнувшу и рекшу «благослови, отче», тажде се яко отъ сна въспрянувъ, глаголаше: «Господь нашь Ииусъ Христосъ да благословить тя, чадо». Патерик Печ., 37. XV в. ~ XIII в. Гъ҃ въ Иеугл҃ии по трищи [в изд. опеч.: щитри] реч<е>: горе тебѣ, Харазин, Хузифе, горе тебѣ, Вифсаида, и ты, Капернауме, и до нбс҃ъ възнесыися, до ада низведешис<я> [ср. Мф. XI, 21–23; Лк. X, 13–15] (ἐκ τρίτου)! (Сл.Меф.Пат.) П.отреч. II, 246. XV в. Святая Феодосиа притече на место, яко виде спафариа, трищи ударивша секирою во образ Спаса Христа, абие поврьже лествицу на землю и спафария горцей смерти предасть. Ист.ересей, 497. 1504–1505 гг. Егда обрящеши съгрѣшшаго, призови единого, да ово запрѣти, ово умоли, да отступить отъ зла, и единою, и дващи, и трищи [вар. Златостр.3 (Г.), 118. XII в.: тришьды] (τρίς). (Сл.Ио.Злат.) ВМЧ, Ноябрь 13–15, 1281. XVI в. Молю же вы, отцы и братие, да не зазрите ми, обрѣтше рѣчь кую дващи или трищи в сей книзѣ написану. Алф.1, 3 об. XVII в.