Троиче, нареч. Втройне. (912): Аще кто отъ хрс҃тьянъ или от рус<и> мученьа образом искус творити и насилье(мъ) явѣ возмет, что любо дружне, да въспятить троиче. Лавр.лет., 35. 1377 г. – Ср. троичь.