Тужебница, ж. Плакальщица. Сиа рече Гь҃ воинствъ: подумаите и зовите тужебницы, да приидутъ… и приемлють на насъ плач (ϑρηνούσας). (Иер. IX, 19) Кн.прор.5, 283. XV в. [то же – Библ.Генн. 1499 г.].