Тяжета, ж. Обилие, полнота. Внѣшнии нашь члв҃къ истлѣваеть, но утрьнии понавляеться дн҃ь и дн҃ь. Еже бо нына [так!] легъко печали нашея по преспѣнию въ преспѣние вѣчную тяжету [вар. XII–XIII вв.: тягота; вар. XIV в.: тяжесть] славѣ сдѣловаеть намъ (βάρος δόξης). (2 Кор. IV, 17) Апост. (Воскр.) III, 48. XIV в. – Ср. тяжесть.